Вътреочни лещи при операция на катаракта: видове, избор и какво да очаквате

Какво представлява вътреочната леща

Вътреочната леща (ВОЛ) е изкуствен имплант, който заменя естествената леща на окото при операция на катаракта и възстановява ясното зрение. Съществуват няколко основни вида ВОЛ – монофокални, торични, мултифокални, EDOF и разширени монофокални, като всеки тип осигурява различен зрителен диапазон и степен на независимост от очила. Изборът на подходяща леща зависи от състоянието на окото, начина на живот, професията и зрителните цели на пациента. След операцията зрението постепенно се изяснява, а очакванията трябва да бъдат съобразени с избраната леща и индивидуалните особености на окото.

Катарактата представлява помътняване на естествената леща на окото – прозрачната структура, която пропуска и фокусира светлината върху ретината. С напредването на възрастта тя постепенно губи прозрачността си, което може да доведе до замъглено зрение, отблясъци, повишена чувствителност към светлина и затруднения при четене или шофиране през нощта.

Когато катарактата започне съществено да пречи на ежедневието, основното ефективно лечение е операцията. По време на нея помътнялата естествена леща се отстранява и на нейно място се поставя изкуствена вътреочна леща (ВОЛ). Тя остава в окото и поема функцията на естествената леща да фокусира светлината върху ретината.

Изборът на вътреочна леща е важна част от подготовката за операцията. Той може да повлияе на зрението на далеч, междинно и близко разстояние, както и на вероятността да имате нужда от очила след операцията.

Важно е да знаете: няма една „най-добра“ вътреочна леща, която да е подходяща за всички пациенти. Подходящият избор зависи от състоянието на очите, начина на живот, зрителните потребности и очакванията на конкретния човек.

Какво представлява вътреочната леща?

Вътреочната леща е малко оптично устройство, което замества естествената леща след нейното отстраняване при операция на катаракта.

Повечето съвременни ВОЛ са изработени от биосъвместими акрилни материали. Съществуват хидрофобни и хидрофилни акрилни лещи.

Обикновено лещата се поставя в естествената капсулна торбичка, в която се е намирала естествената леща. Там тя се стабилизира и изпълнява своята оптична функция.

От какво зависи характеристиката на една ВОЛ?

Основните характеристики включват:
· Оптична сила – измерва се в диоптри и се изчислява индивидуално за всяко око.
· Оптичен дизайн – определя дали лещата осигурява основно един фокус или по-широк диапазон на зрение.
· Материал – влияе върху механичните и оптичните характеристики на лещата.
· Форма и размер – включително диаметъра на оптиката и конструкцията на хаптиките, които стабилизират лещата.

Какви видове вътреочни лещи се използват?

Най-общо ВОЛ могат да бъдат разделени според зрителната цел и оптичния си дизайн на монофокални, торични, мултифокални, EDOF и съвременни разширени монофокални дизайни.

Важно е да се знае, че тези категории могат да се комбинират. Например съществуват торични монофокални, торични EDOF и торични мултифокални лещи.

1. Монофокални вътреочни лещи
Монофокалната леща е традиционният и широко използван вариант. Тя е предназначена да осигури ясно зрение основно на една избрана дистанция – най-често далеч.
При избор на далечен фокус пациентът обикновено се нуждае от очила за четене и други близки дейности.

Предимства
· добро и предвидимо зрение на избраната дистанция;
· добър контраст;
· обикновено по-малко нежелани оптични явления в сравнение с мултифокалните лещи;
· подходящ избор при много пациенти, включително при наличие на други очни заболявания.

Недостатък
Основният недостатък е, че обикновено остават очила за дейностите на други дистанции.
Монофокалната леща обаче не трябва да се разглежда като „по-лоша“ леща. За много пациенти тя е именно най-разумният избор, когато приоритет са качеството на зрението, контрастът и минимизирането на оптичните феномени.

2. Торични вътреочни лещи
Торичните лещи са предназначени за пациенти с роговичен астигматизъм.
При астигматизъм роговицата не е напълно сферична и това може да причини замъглено или изкривено зрение. Торичната ВОЛ има специален оптичен дизайн, който позволява да се компенсира определена част от този астигматизъм.

Торична леща може да бъде:
· монофокална;
· разширена монофокална;
· EDOF;
· мултифокална.

При подходящи пациенти торичните лещи могат значително да намалят остатъчния астигматизъм след операцията. Европейските препоръки разглеждат торичните ВОЛ като възможност при редовен роговичен астигматизъм, като ползата нараства с величината на астигматизма.

Защо позицията на торичната леща е важна?
Торичната ВОЛ трябва да бъде поставена с правилната ос. Ако се завърти спрямо планираната позиция, ефектът от корекцията на астигматизма може да намалее.

Затова предоперативното измерване и планиране са особено важни. При планиране на торична ВОЛ се препоръчва извършването и на роговична топография или томография няколко дни преди операцията, за да се осигури достатъчно време за доставката на необходимата ВОЛ.

3. Мултифокални вътреочни лещи
Мултифокалните лещи са предназначени да осигурят зрение на повече от една дистанция.
При подходящи пациенти те могат да намалят зависимостта от очила за:
· далеч;
· междинно разстояние;
· близо.

Това ги прави привлекателни за хора, които искат по-голяма независимост от очила в ежедневието.
Но тази по-широка зрителна цел има определени компромиси.

Възможни оптични явления
При мултифокалните лещи могат да се наблюдават:
· ореоли около светлинни източници;
· отблясъци;
· лъчисти ефекти около ярки светлини;
· промени в контрастната чувствителност.

Тези явления са свързани с начина, по който оптичният дизайн разпределя светлината между различни зрителни дистанции. При много пациенти с времето настъпва адаптация и явленията стават по-малко забележими, но не може да се гарантира, че ще изчезнат напълно. ESCRS (най- голямата организация за катарактална и рефрактивна хирургия ) отбелязва, че нежеланите оптични феномени са по-чести при мултифокалните лещи в сравнение с монофокалните.

Затова мултифокалната леща не трябва да се избира само с цел „да няма очила“. Необходимо е да се прецени дали конкретният пациент приема възможните компромиси.

4. EDOF лещи – удължена дълбочина на фокуса
EDOF означава Extended Depth of Focus – удължена дълбочина на фокуса.
Тези лещи са разработени с цел да осигурят по-широк диапазон на функционално зрение, особено на далечно и междинно разстояние.

Те могат да бъдат интересна възможност за пациенти, които:
· искат повече свобода от очила;
· работят с компютър;
· имат нужда от добро междинно зрение;
· не желаят или не са подходящи за класическа мултифокална леща.

При много EDOF дизайни близкото зрение е по-ограничено от това при мултифокалните лещи и може да са необходими очила за дребен шрифт.

Европейските препоръки разглеждат EDOF/EDF лещите като възможност за пациенти, които желаят добро междинно зрение, с по-малко дисфотопсии (зрителни смущения) в сравнение с мултифокалните лещи.

5. Enhanced monofocal – разширени монофокални лещи
Съвременните вътреочни лещи включват и дизайни, които могат да се разглеждат като междинна възможност между стандартната монофокална леща и лещите за корекция на пресбиопията.

Те запазват основната концепция на монофокалната леща, но са проектирани да разширят функционалния диапазон на зрението.
При някои пациенти това може да означава по-добро междинно зрение, например при работа с компютър, без целта непременно да бъде пълна независимост от очила за близо.

Точният ефект зависи от конкретния оптичен дизайн и от индивидуалните характеристики на окото.

Как се избира подходящата вътреочна леща?

Изборът на ВОЛ не трябва да се прави само по цена, марка или по това коя технология е „най-нова“.

Решението трябва да бъде съвместно между пациента и офталмолога и да отчита както медицинските фактори, така и личните предпочитания. Това е в съответствие с актуалните препоръки на ESCRS за индивидуализиран избор на леща и зрителна цел.

Фактори, които имат значение
– Начин на живот
Човек, който активно шофира, спортува, работи на компютър и чете ежедневно, може да има различни приоритети от човек, който прекарва по-голямата част от времето си вкъщи.

– Професия
Работата на компютър поставя по-голямо значение върху междинното зрение. При професии, изискващи много прецизно зрение, приоритетите могат да бъдат различни.

– Шофиране през нощта
При често нощно шофиране трябва внимателно да се обсъдят възможните ореоли, отблясъци и други оптични феномени.

– Необходимост от четене
Важно е да се уточни колко често пациентът чете и дали става дума за обикновен текст или за много дребен шрифт.

– Астигматизъм
Наличието и величината на роговичния астигматизъм могат да насочат избора към торична ВОЛ.

– Състояние на роговицата
Нередности на роговицата, сухо око или други проблеми с очната повърхност могат да повлияят на качеството на зрението след операцията.

– Макула и ретина
Заболявания на макулата или ретината могат да ограничат очаквания зрителен резултат и да променят избора на леща.

– Глаукома и други очни заболявания
Наличието на съпътстващи заболявания трябва да бъде взето предвид при избора на оптичен дизайн.

– Предишна лазерна корекция
При пациенти, претърпели предишна рефракционна операция на роговицата, изчисляването на необходимата оптична сила на ВОЛ може да бъде по-сложно.

– Очаквания
Това е един от най-важните фактори. Пациент, който приема да използва очила за четене, може да има много различен оптимален избор от пациент, който поставя независимостта от очила като основен приоритет.

Какви изследвания се правят преди избора на ВОЛ?

Изборът на леща започва с подробен очен преглед и измервания.

Едно от ключовите изследвания е биометрията – чрез нея се измерват параметри на окото, необходими за изчисляване на подходящата оптична сила на импланта.

В зависимост от конкретния пациент могат да бъдат необходими и:
· измервания на роговицата;
· кератометрия;
· топография или томография на роговицата; (по мнение на лекуващия лекар)
· оценка на очната повърхност и сухото око;
· изследване на макулата и ретината;
· OCT на задния очен сегмент при наличие на показания; (по мнение на лекуващия лекар)
· оценка на зеничните характеристики;
· допълнителни измервания при предишна рефракционна операция
· При планиране на ВОЛ за корекция на пресбиопията ESCRS препоръчва внимателен подбор на пациентите и при необходимост допълнителна оценка на сухото око, роговицата, ретината и други фактори.

Как протича операцията на катаракта?

Операцията на катаракта обикновено се извършва с най-често с локална анестезия (капки), когато това е подходящо за пациента.

По време на процедурата хирургът:
1. прави малък хирургичен разрез;
2. отстранява помътнялата естествена леща;
3. поставя избраната вътреочна леща;
4. оставя ВОЛ стабилизирана в окото.

Съвременната операция обикновено е кратка и се извършва амбулаторно, но конкретният ход зависи от състоянието на окото и хирургичната техника.

Съществуват както стандартни техники за операция на катаракта, така и фемтосекундна лазерно-асистирана хирургия. Според препоръките на ESCRS и двата подхода могат да бъдат безопасни и ефективни при подходящи пациенти.

Какво да очаквате след операцията?

След операцията зрението постепенно се изяснява. В началото е възможно да има:
· леко замъгляване;
· чувствителност към светлина;
· усещане за чуждо тяло;
· сухота или дискомфорт;
· временни отблясъци или светлинни феномени.

Обикновено се назначават следоперативни капки и се извършват контролни прегледи според преценката на офталмолога.

Важно е пациентът да спазва дадените инструкции и да потърси лекарска помощ при внезапно влошаване на зрението, силна болка, изразено зачервяване или други тревожни симптоми.

Какви са рисковете при операцията?

Операцията на катаракта има висок профил на безопасност. Също така е най-честата процедура, която се прави по целия свят. Като всяка хирургична процедура, не е напълно лишена от рискове.

Възможни усложнения могат да възникнат по време на операцията или в ранния и късния следоперативен период. Сред тях са:
· проблеми със стабилността на лещата;
· възпаление;
· повишаване на вътреочното налягане;
· инфекция вътре в окото;
· оток на роговицата;
· отлепване на ретината;
· остатъчна рефракционна грешка;
· нежелани оптични феномени.

Сериозните усложнения са сравнително редки, но индивидуалният риск зависи от състоянието на окото и общите особености на пациента.

Ще бъда ли без очила след операцията?

Това е един от най-честите въпроси.
Отговорът зависи от избраната ВОЛ и поставената зрителна цел.
При стандартна монофокална леща, настроена за далеч, обикновено са необходими очила за близо.
Мултифокалните лещи имат за цел да намалят зависимостта от очила на далеч, междинно и близо при подходящи пациенти.
EDOF и разширените монофокални дизайни могат да осигурят по-голяма свобода от очила за междинни дейности, но очила за дребен шрифт могат да останат необходими.

Няма леща, която да гарантира, че конкретният пациент никога няма да използва очила.

Какво се случва, ако остане диоптър след операцията?

Дори при много прецизно предоперативно измерване не може да се гарантира абсолютна точност до последната стотна от диоптъра.

Възможно е да остане малка остатъчна рефракционна грешка. В зависимост от нейния размер, причината и нуждите на пациента могат да се обсъдят очила или други методи за оптимизиране на зрителния резултат.

Затова е по-правилно да се говори за планирана зрителна цел, а не за гаранция за определен диоптър.

Кои лещи не са подходящи за всеки пациент?

Мултифокалните, EDOF и други лещи за разширен зрителен диапазон изискват внимателен подбор.
Повишено внимание може да е необходимо при пациенти с:
· заболявания на макулата;
· някои форми и стадии на глаукома;
· заболявания на роговицата;
· значимо сухо око;
· нередовен астигматизъм;
· други заболявания, които могат да ограничат качеството на зрението.

Това не означава, че дадена леща е абсолютно забранена при всяко от тези състояния. Окончателното решение се взема индивидуално след преглед и оценка на очакваната полза и възможните компромиси.

Какво означава „премиум вътреочна леща“?

„Премиум“ е термин, който често се използва за лещи с допълнителни зрителни цели – например намаляване на зависимостта от очила или корекция на астигматизъм.

Това не означава автоматично, че премиум лещата е „по-добра“ от стандартната монофокална леща.
По-сложният оптичен дизайн може да осигури повече зрителни възможности, но може да бъде свързан и с определени компромиси – например по-висока чувствителност към оптични феномени или по-големи изисквания към предоперативните измервания и подбора на пациента.

· Всяка леща е премиум. В Очна клиника Пентаграм работим с водещи световни производители, за да осигурим високо качество и надеждност за нашите пациенти.

Затова правилният въпрос не е „Коя е най-добрата леща?“, а „Коя леща е най-подходяща за моите очи, ежедневие и зрителни цели?“.

Сравнение на основните видове вътреочни лещи

Това сравнение е ориентировъчно. Реалният резултат зависи от конкретния модел леща, характеристиките на окото, предоперативните измервания и избраната зрителна цел.

Как да изберете вътреочна леща: 10 въпроса към офталмолога

Преди операцията е полезно да обсъдите:
1. Каква зрителна цел е най-подходяща за моето око?
2. Ще имам ли нужда от очила за четене?
3. Какво ще бъде междинното ми зрение при работа с компютър?
4. Имам ли роговичен астигматизъм?
5. Подходяща ли е за мен торична леща?
6. Подходящ ли съм за EDOF или мултифокална леща?
7. Какъв е рискът при мен от ореоли и отблясъци?
8. Какво мога да очаквам при нощно шофиране?
9. Има ли заболяване на ретината, макулата, роговицата или очната повърхност, което трябва да бъде взето предвид?
10. Каква е вероятността да използвам очила след операцията?

Какво е „вторична катаракта“?

Терминът „вторична катаракта“ често се използва от пациентите, но всъщност не става дума за повторно помътняване на изкуствената леща.

Месеци или години след операцията може да се се е фиброзирала задната капсула, която остава около имплантираната ВОЛ. Това състояние се нарича помътняване на задната капсула (PCO).

То може да доведе до постепенно замъгляване на зрението.

При потвърдено помътняване на задната капсула обичайното лечение е кратка лазерна процедура – YAG лазерна капсулотомия.

Заключение

При операция на катаракта изборът на вътреочна леща е също толкова важен, колкото и правилното предоперативно планиране.
Няма универсално най-добра ВОЛ. Най-подходящата леща зависи от:
· здравословното състояние на окото;
· роговицата, макулата и ретината;
· наличието на астигматизъм;
· начина на живот;
· работата и използването на компютър;
· шофирането, особено през нощта;
· необходимостта от четене;
· желанието за независимост от очила;
· готовността да се приемат определени оптични феномени;
· реалистичните очаквания на пациента.

Съвременният подход към избора на ВОЛ е не просто да се търси „най-модерната“ леща, а да се намери най-подходящият баланс между качество на зрението, зрителен диапазон, независимост от очила и вероятност от нежелани оптични явления. Актуалните европейски препоръки също поставят акцент върху индивидуалния подбор и съвместното решение между пациент и офталмолог.

Ако обмисляте операция на катаракта, обсъдете с вашия офталмолог не само каква леща може да бъде поставена, а и как искате да виждате след операцията. Именно тази зрителна цел е основата за правилния избор.

Важно: Тази статия има информативен характер и не замества очен преглед и индивидуална медицинска консултация. Решението за вида вътреочна леща се взема от офталмолог след подробен преглед, необходимите измервания и обсъждане на индивидуалните зрителни цели и рискове.

Можете да запишете час за консултация с офталмолог в МЦ Пентаграм на тел: 0700 911 91. Или в този линк:

Бъдете информирани

Абонирайте се за нашия имейл бюлетин, за да получавате интересна и полезна информация.

Вашият имейл адрес

Leave this field empty if you're human: