Възрастово-свързаната макулна дегенерация води до необратимо увреждане на зрението при хора в напреднала възраст

Автор: Д-р Теодор Даскалов

Възрастово-свързаната макулна дегенерация (AMD) е едно от най-честите заболявания, водещи до значимо и необратимо увреждане на централното зрение при хората в напреднала възраст. Ранното откриване и съвременните методи на лечение могат значително да забавят прогресията на заболяването.

Макулата, известна още като жълто петно, е централната част на ретината, която ни позволява да виждаме фини детайли, да четем, да разпознаваме лица и да извършваме дейности, изискващи прецизно централно зрение. Заболяването обикновено се развива след 50-годишна възраст, като честотата му нараства значително с напредването на възрастта. В ранните и междинните стадии пациентите често нямат изразени оплаквания или промените в зрението са постепенно развиващи се. Именно поради това редовният профилактичен очен преглед има особено значение.

Колко често прогресира AMD?

При голяма част от пациентите заболяването остава в ранен или междинен стадий в продължение на години. Рискът от преминаване към напреднала AMD обаче зависи от наличните промени в макулата и от състоянието на другото око. В рамките на 5 години рискът може да варира приблизително от 1,3% при пациенти с малки друзи и минимални пигментни промени до около 43% при наличие на напреднала AMD в другото око или значимо намалена зрителна острота вследствие на AMD. Големите друзи, географската атрофия и вече наличната напреднала AMD в едното око са сред най-важните клинични белези за по-висок риск от прогресия.  С възрастта честотата на напредналите форми също нараства — приблизително 1% във възрастовата група 65–74 години и около 5% при 75–84-годишните.

Какви са рисковите фактори?

Най-важният рисков фактор е възрастта, но развитието и прогресията на AMD са резултат от взаимодействието на множество фактори. Сред добре установените рискови фактори са:

• фамилна обремененост и генетична предразположеност;
• определени генетични варианти, включително в CFH и ARMS2/HTRA1;
• тютюнопушене;
• възраст.

За някои фактори, сред които артериалната хипертония, повишеният BMI и цветът на ириса, данните са по-нееднозначни.

Суха и влажна форма на макулна дегенерация

AMD традиционно се разделя на неоваскуларна („влажна“) и неваскуларна („суха“) форма, като сухата форма е значително по-честа.

Суха AMD

При сухата форма постепенно се развиват структурни промени в комплекса ретина-ретинен пигментен епител – Брухова мембрана, често с наличие на друзи и пигментни нарушения. При част от пациентите процесът може да прогресира до географска атрофия, при която настъпва загуба на ретинални клетки и фоторецептори в макулната област.

Сухата AMD обикновено прогресира по-бавно от влажната, но може да доведе до значима и необратима загуба на централното зрение. При определени пациенти с междинна или напреднала суха AMD специално подбрани хранителни добавки по формулата AREDS2 (Age-Related Eye Disease Studies) могат да намалят риска от прогресия към напреднал стадий. Те не възстановяват вече загубеното зрение и не предотвратяват заболяването при всички пациенти, поради което назначаването им трябва да бъде съобразено със стадия на AMD и индивидуалния риск.

При географска атрофия вече съществуват и медикаментозни терапевтични подходи за забавяне на прогресията, което променя традиционното разбиране, че сухата AMD е изцяло нелечима.

През последните години се развива нов подход към лечението на сухата AMD – фотобиомодулацията (photobiomodulation, PBM).

Една от най-интересните технологии в тази област е Valeda Light Delivery System, която използва комбинация от светлинни вълни с дължини на вълната 590, 660 и 850 nm. Целта е чрез контролирана светлинна стимулация да се повлияят клетъчните метаболитни процеси в ретината и да се подпомогне функцията на ретиналните клетки. За разлика от интравитреалната терапия при влажна AMD, фотобиомодулацията е неинвазивно лечение и не изисква инжектиране на медикамент в окото. Тя е обещаващ допълнителен подход при определени пациенти, но все още не замества утвърдените стандарти за проследяване и лечение.

Какво показват клиничните проучвания?

Резултатите от проучването LIGHTSITE III, рандомизирано контролирано проучване при пациенти с междинна суха AMD, показват подобрение на зрителната функция и определени анатомични показатели при пациентите, лекувани с фотобиомодулация.

Още по-новият 24-месечен анализ на LIGHTSITE III, публикуван през 2026 г., продължава да изследва дългосрочната ефективност и безопасност на терапията. В проучването пациентите са получавали серия от 9 процедури, три пъти седмично за период от 3–5 седмици, с повторение на терапевтичния курс на всеки 4 месеца. Тези резултати са обещаващи, но фотобиомодулацията трябва да бъде представяна като иновативна терапевтична възможност при суха AMD, а не като заместител на доказаните подходи или като лечение, което гарантира възстановяване на зрението.

Влажна AMD

При влажната форма се развива неоваскуларизация – появяват се патологични новообразувани кръвоносни съдове под или в ретината. Те са крехки и пропускливи и могат да причинят натрупване на течност, кръвоизливи и последващо увреждане на фоторецепторите.

Без своевременно лечение процесът може да доведе до бърза и трайна загуба на централното зрение и до формиране на фиброзна тъкан и белези в макулата.

Какви са симптомите?

Първоначалните промени могат да останат незабелязани. С напредването на заболяването могат да се появят:

– постепенно или внезапно намаляване на централното зрение;

– затруднения при четене;

– необходимост от повече светлина;

– затруднено разпознаване на лица;

– изкривяване на правите линии – метаморфопсии;

– поява на централно петно или липсваща част от изображението;

– промени във възприемането на цветовете;

– затруднено адаптиране към тъмнина.

Особено важно е, че влажната AMD може да започне с минимални субективни оплаквания, докато структурните промени вече са видими при изследване на ретината.

Как се диагностицира?

Диагностиката започва с подробен офталмологичен преглед и оглед на очното дъно след разширяване на зениците. Съвременната диагностика обаче се основава в голяма степен на високорезолюционната оптична кохерентна томография (OCT). Тя позволява да се визуализират дори минимални количества интраретинална или субретинална течност, промени в ретиналните слоеве, пигментния епител и признаци на неоваскуларна активност.

При необходимост могат да бъдат използвани допълнителни изследвания, включително OCT-ангиография (OCTA) и флуоресцеинова ангиография, особено когато е необходимо по-прецизно характеризиране на патологичните съдове.

Как се лекува влажната AMD?

Голямата промяна в лечението на влажната AMD през последните години е въвеждането на анти-VEGF терапията. Анти-VEGF медикаментите потискат действието на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF), като по този начин намаляват патологичната неоваскуларизация, изтичането на течност и макулния оток.

Лечението се извършва чрез интравитреални инжекции в окото при стерилни условия и локална анестезия. Процедурата е амбулаторна и обичайно пациентът може да се прибере непосредствено след нея. Важно е да се знае, че лечението на влажната AMD не е еднократно. При много пациенти са необходими многократни инжекции и продължително проследяване.

Интервалите между леченията се определят индивидуално според активността на заболяването и OCT находката.  Сред използваните анти-VEGF терапии са aflibercept, faricimab и brolucizumab, както и други одобрени терапевтични възможности в зависимост от конкретната клинична ситуация.

Защо ранното откриване е толкова важно?

При AMD времето има особено значение. Промените в ранните и междинните стадии могат да бъдат минимални и пациентът да не усеща съществено влошаване на зрението. При появата на патологична неоваскуларизация обаче заболяването може да прогресира значително по-бързо.

Редовният профилактичен офталмологичен преглед, особено след 50-60-годишна възраст и при наличие на рискови фактори, позволява AMD да бъде открита преди появата на тежка и необратима загуба на зрение. При пациенти с вече установена AMD проследяването на двете очи е особено важно, тъй като рискът от прогресия не е еднакъв за всички пациенти.

Кога е спешно?

Влажната форма на AMD може да се развие бързо и щетите върху централното зрение често са необратими. Затова някои промени не бива да се отлагат.

 Потърсете очен лекар още същия или следващия ден, ако забележите:

– внезапно изкривяване на прави линии, например рамки на врати, редове в текст или ръбове на прозорци;

– ново тъмно, размазано или липсващо петно в центъра на зрителното поле;

– рязко влошаване на централното зрение в едното око;

– внезапна поява на трудности при четене или разпознаване на лица.

Не изчаквайте симптомите да отминат сами. Ако не можете бързо да запишете час за консултация със специалист – обърнете се към спешен очен кабинет. Колкото по-рано започне лечението при влажна AMD, толкова по-голяма е вероятността да се запази зрението.

Веднага се обърнете за помощ и при:

– внезапни светкавици пред окото;

– рязко увеличаване на плаващите петънца;

– „сянка“ или „завеса“, която покрива част от зрителното поле.

Тези симптоми не са типични за AMD, но могат да означават отлепване на ретината, което също изисква незабавна помощ.

Проверявайте зрението си у дома

Мрежа на Амслер

Ако имате AMD или рискови фактори, проверявайте всяко око поотделно: покрийте другото и погледнете към предмет с прави линии или към мрежа на Амслер. Правете го редовно, например веднъж седмично. Другото око често компенсира, затова промяната може да остане незабелязана, ако гледате с двете очи.

Важно: домашната проверка не замества профилактичния преглед. Липсата на оплаквания не изключва заболяване, защото ранните промени в макулата могат да протичат без симптоми.

Как да проверявате зрението си с мрежата на Амслер

Мрежата на Амслер е квадрат от прави линии с точка в центъра. Тя помага да се забележат ранни промени в централното зрение, като изкривяване или липсващи участъци. Проверката отнема около минута.

Как се прави

1. Поставете мрежата на нивото на очите, на около 30-35 см от лицето, на добре осветено място.
2. Ако носите очила за четене или бифокални очила, сложете ги.
3. Покрийте едното око с длан, без да натискате.
4. С другото око гледайте постоянно точката в средата на мрежата, без да местите погледа.
5. Обърнете внимание дали всички линии изглеждат прави и равни, дали всички квадратчета се виждат и са с еднаква големина и дали има размазани, тъмни или празни зони.
6. Повторете с другото око.

Кога има основание за тревога

– някои линии изглеждат вълнообразни, криви или прекъснати;

– част от мрежата е замъглена, тъмна или липсва;

– квадратчетата в някоя област изглеждат по-малки, по-големи или изкривени.

Какво да направите при промяна

Не се опитвайте да я обяснявате с умора или недоспиване и не изчаквайте да отмине. Запишете час при очен лекар още същия или следващия ден и кажете, че имате ново изкривяване или петно в централното зрение. Ако забележите промяната при вече установена AMD, съобщете за нея веднага, дори да не е дошло време за планов преглед.

Колко често

Ако имате рискови фактори или установена AMD, проверявайте всяко око поотделно веднъж седмично, а лекарят може да препоръча и по-често. Правете го по едно и също време и на едно и също място, за да можете да сравнявате.

Важно: мрежата на Амслер е помощно средство за самонаблюдение. Тя не поставя диагноза и не замества прегледа при очен лекар, а нормалният резултат не изключва AMD. Ранните промени често не дават никакви оплаквания и се откриват само при преглед и ОСТ изследване.

Защо очна клиника „Пентаграм“?

В Очна клиника „Пентаграм“ имаме дългогодишен опит в диагностиката и лечението на макулни заболявания и прилагаме терапия с интравитреални инжекции още от 2012 г.

Нашият подход е насочен не само към лечението на вече настъпилото увреждане, но и към ранното откриване и индивидуалното проследяване на всеки пациент.

Разполагаме със съвременна образна диагностика на ретината, включително високорезолюционна OCT технология, която позволява прецизно проследяване на структурните промени и оценка на активността на заболяването. Това е особено важно при определянето на необходимостта и момента за следващо лечение.

В клиниката се прилагат съвременните медикаментозни терапии за влажна AMD, като терапевтичният план се определя индивидуално според вида на заболяването, неговата активност, състоянието на другото око и отговора към предходното лечение. „Пентаграм“ има и опит в провеждането на клинични проучвания, свързани с нови терапии за заболявания на ретината, което ни позволява да бъдем част от развитието на съвременното лечение на макулната дегенерация.

Важно: Тази статия има информативен характер и не замества очен преглед и индивидуална медицинска консултация. Тя е част от информационната кампания на Очна клиника “Пентаграм”, в партньорство със Сдружение “Ретина България”, насочена към повишаване на осведомеността относно заболяванията на ретината – Виж това, което не се вижда.