Д-р Веселин Даскалов: Над 40 000 операции на катаракта се правят годишно в България

Офталмолог с дългогодишен опит е гост в този епизод на подкаста на БНР “В центъра на системата” по темата – “Катаракта”

Интервю на Гергана Хрисчева с д-р Веселин Даскалов

—-
Цялото интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Веселин Даскалов в този епизод на подкаста на БНР “В центъра на системата” можете да слушате >>>ТУК.
—

Нови и модерни методи за операция на катаракта в България – темата в този епизод на здравния подкаст на БНР “В центъра на системата” с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гост по темата е:

Д-р Веселин Даскалов – управител  на Очна клиника “ПЕНТАГРАМ”,

“Над 40 000 операции на катаракта се извършват годишно в България. Заболяването вече се лекува с безшевна хирургия, а пациентите се възстановяват само часове след интервенцията. Най-голямата грешка обаче остава една – хората продължават да чакат “пердето да узрее,  каза в подкаста на БНР “В центъра на системата” д-р Веселин Даскалов – офталмолог и управител на Очна клиника “Пентаграм” в София.

Катарактата е едно от най-разпространените очни заболявания в света и основна причина за намаляване на зрението при хората в напреднала възраст. Добрата новина е, че днес тя се лекува успешно, а България вече разполага с технологии и специалисти на европейско ниво.

“Преди двадесет години България беше сред последните държави в Европа по брой операции на катаракта. Днес ежегодно се извършват над 40 хиляди операции и вече сме на едно добро средно европейско ниво”, посочи той.

По думите му само в Очна клиника “Пентаграм” годишно се извършват над 3000 операции на катаракта.

Водещата на подкаста на БНР “В центъра на системата” Гергана Хрисчева и д-р Веселин Даскалов по време на гостуването му в студиото на националното радио.
Снимка: Ани Петрова

Как частното и държавното здравеопазване си сътрудничат

“Новата система в здравеопазването, въведена през 2000 г. със създаването на Националната здравноосигурителна каса, доведе до откриването на много медицински центрове. Малко по-късно бяха създадени и множество очни клиники. На тези медицински центрове беше разрешено да извършват оперативна дейност.

Създадени бяха и специализирани очни болници, в които също се разреши извършването на всички операции по клинични пътеки. Това значително улесни пациентите и облекчи държавното здравеопазване, тъй като листите на чакащите бяха много дълги. Така пациентите можеха да бъдат насочвани към различни лечебни заведения. По същество държавното и частното здравеопазване започнаха да си помагат на конкурентен принцип.

Днес може да се каже, че операциите на катаракта вероятно се извършват в по-голяма степен в частните болници. Възниква въпросът доколко Здравната каса поема тези операции.

Касата заплаща самата операция, но все още не покрива стойността на имплантите. Макар многократно да сме обсъждали този въпрос и да сме давали интервюта по темата, към момента вътреочните лещи продължават да се заплащат от пациента.

Въпреки това оперативното лечение се поема от Здравната каса, което представлява значителен финансов ресурс.

Оказва се, че при лечението на очните заболявания частното и държавното здравеопазване си помагат. Преди 2000 г. пациент, приет за операция на катаракта, оставаше в болница минимум три дни. Днес престоят е около 30 минути, след което пациентът може да се прибере у дома”.

Катарактата няма друго лечение освен операция

Един от най-важните акценти в разговора е, че медикаментозно лечение на катарактата не съществува.

“Няма друго лечение освен оперативното. Единственият начин пациентът да възстанови зрението си е чрез операция.”

Според специалиста развитието на офталмологичната хирургия през последните две десетилетия е променило напълно живота на пациентите.

Докато преди години операцията е изисквала голям разрез, поставяне на конци и болничен престой от няколко дни, днес интервенцията е минимално инвазивна.

“Преди разрезът беше около 12 милиметра и пациентът лежеше поне три дни в болница. Днес операцията е безшевна. Работи се през разрез около два милиметра, използват се ултразвук и лазер, а пациентът става и си тръгва само след кратък престой.”

Снимка: pixabay.com

Най-големият мит – да се чака катарактата да “узрее”

Въпреки развитието на медицината, според д-р Даскалов един от най-опасните митове продължава да забавя лечението.

“Това понятие – че “катарактата трябва да узрее”, за да се оперира – трябва окончателно да остане в миналото.”

Той подчертава, че колкото по-рано се извърши операцията, толкова по-лесна е тя както за хирурга, така и за пациента.

“Техниките са толкова добри, че катарактата трябва да се оперира навреме. Колкото по-навреме се извърши операцията, толкова по-добър е функционалният резултат.”

Как човек разбира, че има катаракта?

Първият симптом почти винаги е постепенното влошаване на зрението.

“Човек започва да не вижда добре цифрите на часовника, календара, трудно чете, образите стават замъглени.”

Но намаленото зрение невинаги означава катаракта.

“Това може да бъде симптом и на глаукома, макулна дегенерация, заболявания на ретината, сухо око и други очни заболявания. Затова първата стъпка винаги е преглед при офталмолог.”

Изборът на вътреочна леща вече е индивидуален

Една от най-важните части на лечението днес е изборът на вътреочната леща.

Според д-р Даскалов съвременната офталмология предлага различни решения според възрастта, професията и начина на живот на пациента. Изборът зависи от начина на живот и състоянието на окото.

Видове вътреочни лещи

• Монофокални лещи – дават добро зрение на една дистанция (далеч или близо). Често след операцията остават необходими очила.
• Мултифокални лещи – позволяват виждане на различни разстояния, но при някои пациенти могат да причиняват ореоли и отблясъци.
• EDOF (Extended Depth of Focus) лещи – осигуряват по-голяма дълбочина на фокуса и според интервюто често са добър компромис между качество на зрението и по-малко странични ефекти.
• Торични лещи – използват се при пациенти с по-изразен астигматизъм.

Кой не е подходящ за мултифокални лещи?

По думите на лекаря те не са най-добрият избор за професионални шофьори, хора, които често карат нощем, пациенти с някои заболявания на ретината, например макулна дегенерация.

“Пациентът вече може да избира между монофокални, мултифокални и така наречените EDOF лещи – с удължен фокус.”

Монофокалните осигуряват отлично зрение на едно разстояние, докато мултифокалните дават възможност човек да вижда на близо, средно и далеч.

През последните години все по-често се използват лещите с удължен фокус.

“Те са най-близки до физиологията на човешкото зрение. Осигуряват много добро виждане за ежедневните дейности – работа на компютър, в кухнята, четене на нормално разстояние.”

Не всички пациенти са подходящи за мултифокални лещи

Макар мултифокалните импланти да намаляват зависимостта от очила, те не са универсално решение.

“При тях има физично явление на ореоли и заслепяване около светлините. Затова не ги препоръчваме на професионални шофьори, хора, които карат нощем, както и на пациенти с някои заболявания на ретината.”

При пациенти с макулна дегенерация, диабетна ретинопатия или други заболявания на задния очен сегмент най-често се предпочитат монофокални вътреочни лещи, поясни офталмологът.

Астигматизмът също може да бъде коригиран

Все повече пациенти се възползват и от възможността по време на операцията да бъде коригиран астигматизмът.

“Когато установим астигматизъм над един диоптър, предпочитаме да го коригираме още по време на операцията чрез поставяне на торична вътреочна леща.”

Според д-р Даскалов това значително подобрява качеството на зрението след операцията.

Катаракта при двете очи – операция едновременно или последователно?

Д-р Даскалов остава привърженик на по-консервативния подход.

“Предпочитам първо да се оперира едното око, а след около месец – другото.”

Едновременното опериране на двете очи се прилага основно при специфични случаи – например при малки деца или пациенти, при които се налага обща анестезия.

И децата могат да развият катаракта

Макар заболяването да се свързва с възрастта, съществуват и детски форми.

“Имаме вродена катаракта, генетични заболявания, обменни нарушения, както и травматична катаракта.”

При определени случаи още в ранна възраст могат да бъдат имплантирани вътреочни лещи, като проследяването на тези пациенти продължава години наред.

Всяка операция крие риск, но усложненията са редки

Подобно на всяка хирургична интервенция, и операцията на катаракта има рискове.

“На първо място това са инфекцията и кръвоизливът. Това са рискове при всяка операция. При пациенти със захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания или прием на антикоагуланти подготовката е индивидуална и се извършва съвместно с лекуващите специалисти, поясни специалистът.

След операцията

“След хирургичното лечение пациентите използват противовъзпалителни и антибиотични капки между четири и шест седмици, а след това при необходимост – овлажняващи капки.

Възстановяването обикновено е бързо, като още през първите дни повечето пациенти съобщават за значително подобрение на зрението, каза още д-р Даскалов.

Какво поема НЗОК при операция на катаракта?

Операцията на катаракта се извършва по клинична пътека и се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за здравноосигурените пациенти.

Снимка: pixabay.com

По думите на д-р Веселин Даскалов обаче вътреочната леща (имплантът), която се поставя по време на операцията, не се покрива от НЗОК и се заплаща от пациента. Размерът на доплащането зависи от вида на избраната леща – монофокална, торична, EDOF или мултифокална, както и от ценовата политика на лечебното заведение.

“Касата поема самата операция, но имплантите все още не се заплащат. Тоест вътреочните лещи се заплащат от пациента”, обясни д-р Веселин Даскалов.

Според него това остава един от въпросите, по които офталмологичната общност нееднократно е настоявала да бъдат направени промени, така че пациентите да имат по-широк достъп до съвременните вътреочни импланти.

Може ли катарактата да бъде предотвратена?

Катарактата е естествена част от процеса на стареене.

“Около 70 процента от хората над 75-годишна възраст имат катаракта.”

Според д-р Даскалов няма доказан начин тя да бъде предотвратена.

“Да имаш катаракта означава, че си достигнал достойна възраст.”

Здравословното хранене и приемът на лутеин и зеаксантин могат да подпомогнат здравето на очите, но основно във връзка с профилактиката на възрастовата макулна дегенерация, а не като средство срещу развитието на катаракта.

Посланието към пациентите

Накрая д-р Веселин Даскалов отправи послание към хората, които отлагат операцията от страх.

“На днешно време не се чака катарактата да узрее. Колкото по-навреме се оперира, толкова по-добър е крайният резултат. Имам в момента такава пациентка с тъмнокафява катаракта, много закъсняла, но ще я оперираме и вярвам, че ще постигнем добър резулат.

Именно ранната диагностика, навременната хирургия и правилният избор на вътреочна леща са факторите, които днес позволяват на хиляди пациенти да възстановят зрението си и да се върнат към нормалния си начин на живот, обобщи той.

Цялото интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Веселин Даскалов в този епизод на подкаста на БНР “В центъра на системата” можете да слушате >>>ТУК.