Д-р Дряновска: Опасен мит е, че през лятото рискът от инфаркт намалява

Лятото, този благословен сезон, който всеки от нас чака с нетърпение цяла година. Освен удоволствие и радост, то идва обаче и с риск за сърдечносъдовата система, особено при хипертониците, които трябва да бъдат особено внимателни при пътуване с кола, както и почивка на море и планина. Това обяснява д-р Димитрина Дряновска, кардиолог с над 33-годишен опит, част от екипа на МЦ „ПЕНТАГРАМ“.

Разговаряме с нея за основните рискове, свързани с високите температури, и за това как да разпознаем първите симптоми на топлинен удар или сърдечносъдов инцидент.

Д-р Дряновска, какви са най-честите грешки, които хората допускат през лятото?

Най-масовата грешка е подценяването на силното слънце, високите температури  и излизането в пиковите часове. Често хората в рамките на отпуската рязко увеличават физическото си натоварване или драстично променят хранителните и питейните си навици. Друга сериозна грешка е самостоятелното спиране или намаляване на предписаните медикаменти, само защото кръвното налягане се е понижило поради горещината.

Защо този сезон се превръща в изпитание за сърдечно-съдовата система?

В отговор на високите температури организмът се опитва да се охлади чрез вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) и обилно изпотяване. Така пулсът се ускорява, за да изпомпва повече кръв към периферията, а загубата на течности и електролити допълнително сгъстява кръвта и натоварва сърдечния мускул.

Кои хора са най-застрашени през летните горещини – само възрастните и пациентите със сърдечни заболявания ли?

Те със сигурност са в най-рисковата група, но далеч не са единствените. Риск съществува за малките деца, бременните жени, хората с хронични бъбречни, ендокринни или неврологични заболявания, както и за младите хора, които извършват тежък физически труд или интензивни спортни тренировки на открито в жегите.

Колко вода трябва да приемаме, ако е много топло навън и може ли прекомерният прием на течности също да бъде опасен, както и обезводняването?

За здрав възрастен човек оптималният прием е около 2.5 литра дневно (около 30–35 мл на килограм тегло). Обезводняването е изключително опасно, но при пациенти със сърдечна недостатъчност или тежки бъбречни заболявания прекомерният прием на вода може да доведе до увеличаване на плазмения обем, задръжка на течности, белодробен застой и разреждане на жизненоважни електролити (като например натрий). Тези пациенти трябва стриктно да спазват индивидуалния си лимит на течности, определен от техния кардиолог.

Какво да направи човек, ако в жегите кръвното му налягане започне да пада повече от обичайното и необходима ли е корекция на медикаментите при пациенти с високо кръвно или сърдечна недостатъчност през лятото?

При епизодично спадане на кръвното (хипотония) е важно да се легне, да се повдигнат краката нависоко и да се изпие чаша-две с вода или електролитен разтвор (напр. айрян). Относно медикаментите – корекция често се налага, тъй като съдовете са естествено разширени от жегата, но тя трябва да се прави единствено след консултация с кардиолог, а не самоволно. Корекцията не трябва напълно да изключва медикаментозната терапия. Първоначално само се намалява дозировката на медикаментите. При пациенти, които приемат няколко лекарства за кръвно, може да се изключи един медикамент. Но това става задължително по преценка на кардиолог, който може най-добре да прецени състоянието на пациента, както и съпътстващите рискови фактори, и никога самоволно.

Нужно ли е по-често измерване на кръвното налягане през летните месеци и при кого?

Да– сутрин и вечер – в покой, а при поява на замайване, отпадналост или главоболие – и извънредно. Това се отнася за хора с установено сърдечносъдово заболяване.

Какви предпазни мерки трябва да вземат хората със сърдечносъдови заболявания, когато пътуват на море или в планина?

Трябва винаги да носят със себе си достатъчно количество от редовните си лекарства и актуална медицинска документация. При престой на морето плажуването трябва да бъде само  сутрин и  привечер. В планината трябва да се избягват стръмни, прекомерно натоварващи маршрути и надморска височина над 1500–2000 метра без предварителна аклиматизация.

Има ли риск при рязката смяна на климата или при продължително пътуване с автомобил?

Рязката смяна на температурата (например от силно охладена с климатик кола на 40-градусова жега) предизвиква съдов спазъм, който може да провокира съдова криза. При продължително пътуване на един стол кръвообращението се забавя, което увеличава риска от венозна стаза (застой на кръв във вените) и тромбоза. Затова на всеки 1.5–2 часа трябва да се правят почивки за раздвижване и хидратация.

Вярно ли е, че през лятото рискът от инфаркт намалява, или това е мит?

Това е опасен мит. Въпреки че през зимата инфарктите често са свързани със свиване на съдовете от студ, през лятото комбинирането на дехидратация, сгъстяване на кръвта и топлинен стрес създава перфектни условия за образуване на тромби и инфаркт на миокарда.

Има ли връзка между обезводняването и риска от инфаркт, инсулт или образуване на тромби?

Връзката е директна и доказана. При обезводняване плазменият обем намалява, а вискозитетът (“гъстотата”) на кръвта се увеличава. Това, съчетано с хиподинамия (намалена двигателна активност),  значително забавя кръвотока и улеснява слепването на тромбоцитите, което директно увеличава риска от съдови инциденти – инфаркт, инсулт и дълбока венозна тромбоза.

Какви сигнали не бива да пренебрегваме в горещите дни – кога говорим за нормална реакция на организма и кога трябва да потърсим лекар?

Лекото изпотяване и едва доловимата отпадналост са нормални адаптивни реакции. Ако обаче се появят силно замайване, обърканост, гадене, студена и лепкава пот, ускорен и слаб пулс, гадене и повръщане, диария – това е знак за топлино изтощение. А при болка, стягане или тежест в гърдите, задух и припадък трябва веднага да се повика бърза помощ.

Ако човек почувства силна болка в гърдите или задух в най-голямата жега, какви трябва да бъдат първите му действия или тези на околните до пристигането на медицинска помощ?

Това, което трябва да се направи в подобна ситуация, е:

1. Незабавно извикайте линейка (тел. 112).
2. Преместете пострадалия на хладно, сенчесто и проветриво място.
3. Поставете го в полуседнало положение (не напълно легнал), разкопчайте стягащите дрехи.
4. Осигурете му свеж въздух, охладете челото и гърдите с мокри кърпи и запазете спокойствие.

Ако трябва да дадете три най-важни съвета за здраво сърце през лятото, кои биха били те?

На първо място бих препоръчала на пациентите умереност и сянка: избягвайте прекия слънчев престой в горещите часове.

На второ място – умна хидратация: пийте вода редовно на малки глътки и избягвайте ледени напитки, алкохол и прекомерно количество напитки, съдържащи кофеин.

Третата ми препоръка е внимание  с лекарствата: не променяйте терапията си сами и следете нивата на кръвното си налягане.